+359897 037 337
apotropei@gmail.com

Подвигът на Знака Овен – ‘Пленяването на Кобилите Човекоядки’, из „Дванайсетте подвига на Херакъл“

Личен сайт на Ивайло Добрев - астролог

Подвигът на Знака Овен – ‘Пленяването на Кобилите Човекоядки’, из „Дванайсетте подвига на Херакъл“

 

Пред душата, получила своето просветление, стояла широко
отворена Небесна врата. Тази душа се наричала Херакъл. Току-що
просветлил съзнанието си за духовността, той не знаел какво да направи,
а само наблюдавал цялото великолепие на Небесната врата. Внезапно се
разнесъл глас:
– Херакъл, сине мой, премини през вратата и тръгни да извършиш
своя Първи подвиг по новия Път на твоето развитие – Пътя на
съвършенството.
Зарадван, че Учителят му – самото Небе над него – го поощрява,
смелият тракиец се впуснал напред и бързо се озовал в непознат район на
Земята. Пред себе си, в една блатиста местност, той видял голямо стадо
прекрасни кобили, които за ужас на героя разкъсвали със зъби човешко
тяло.
– Улови тези кобили и прекрати злото, – чул се отново гласът на
Учителя му, – спаси хората от тях. Те са обучени от сина на Марс –
Диомед, да убиват хора. Спаси хората от това зло!
– Абдерис, – провикнал се Херакъл към своя верен другар, – ела да ми
помогнеш да хванем свирепите кобили!
Абдерис веднага се притекъл на помощ. Внимателно пристъпвайки
към кобилите, двамата постепенно ги изтикали в полето, където ги
изловили. Херакъл кипял от възторг, че е успял да хване всички кобили и
радостно надал победоносен вик. Упоен от чувството за сила и смелост,
той решил, че задачата му е приключила и се обърнал към Абдерис:
– Подгони кобилите към жилището на Диомед и ги затвори в някоя
конюшня.
Обърнал се и гордо закрачил към мястото, където очаквал да бъде
неговият Учител, за да му докладва за изпълнението на задачата. В това
време кобилите, възползвайки се от младостта и неопитността на Абдерис го нападнали,

стъпкали го с копитата си и препуснали отново из дивите земи на Диомед. Сломен от мъка, разочарован от себе си, но помъдрял,

Херакъл бързо се върнал. Той отново проследил и изловил кобилите, лично
ги извел през вратата.
Хората, които спасил, го приветствали и го наричали герой и
спасител. Но Абдерис бил мъртъв и останал в чужда земя.
Виждайки го да приближава печален и сломен от смъртта на
приятеля си, Учителят казал:
– Първият подвиг завърши. Задачата е изпълнена, но лошо. Направи
си нужните изводи от случилото се и се научи да служиш на своите
събратя без трагични последици. Тръгни към мястото, където се намира
Втората врата на подвизите и се подготви за следващата задача.

Анализ на Подвига

Херакъл, опиянен и радостен, допуска огромна грешка – приятелят му
е слаб и немощен, той не е преобърната душа. Затова кобилите бързо го
нападат и стъпкват, убиват го. Херакъл е потресен от случилото се и страда.
Успехът е помрачен от загубата на верния съратник. Но неочаквано за него
Учителят обявява, че задачата е изпълнена и подвигът е достоен.

Нека проследим какво се случва.

Първо Херакъл тръгва, вземайки със себе си немощен приятел, макар и
верен другар. Второ, укротява кобилите и е горд от себе си. Трето – възлага
остатъка от работата на своя съратник и четвърто – душата му е покрусена
от смъртта на другаря. Петото е преценката на неговия духовен Учител
– положителна.

Немощният приятел и другар в битките е нашият низш ум, който
душата-овен носи в себе си. Това е умът, тепърва придобиващ опит и
набиращ емоционални сили от успеха до самозабравата. Заслепението
идва веднага, щом висшият ум у нас спре да контролира низшия. Тогава
енергиите на тъмната ложа (кобилите-човекоядки) унищожават земната ни

същност безмилостно.

Загубата на удоволствията от битието стават проблем
за душата на овена – той е свикнал да побеждава навсякъде и във всичко.
А тук търпи поражение и това го разстройва. Под ударите на Небесния
Кон (еднокопитен) човекът става плячка на собствената си неопитност и
горделивост.

 

Гордостта и самомнението са най-често срещаните и най-големите
врагове на душата Овен. Победата над тях е единственото решение на
въпроса за еволюцията. Но процесът става само в личния опит, в постъпката
и следствията от нея. Едва когато ги победим, ще чуем гласа на Учителя
(Козирог), приветстващ душата на Кръста на изпитанията (Кардинален).
По пътя към Небето, чрез стъпките в живота, душата няма приятели и
помагачи. Всеки сам отработва качествата си. Само Учителят бди и оценява
или подпомага, ако се наложи, делата на устремения ученик.
Овенът има шансове, има случки, има души край себе си, които отговарят
точно на неговите потребности, за да промени посоката на живота си. Чрез
смъртта на старите си “приятели”, които го теглят назад, макар и верни
като съратници, овенът осигурява движението си по Пътя на изпитанията.
Не намери ли сили да скъса със старите форми на битието – няма подвиг,
няма движение напред.

Трябва да отбележим, че душата, тръгнала да побеждава самата себе
си, е под пряката закрила на всички звездни системи, наречени Зодиак,
плюс планетните Управители (Архангели), плюс помощта на съзвездията
– сътрудници на знаците.
За този велик момент Синът Божий Иисус Христос предупреди човека:
Който не намрази майка си и баща си… заради мен… (Лука, 14:26)
Това е предупреждение за душата Овен.
Нейната емоционалност не иска клетви, обричания и обети, а действия.

Цялата дейност на апостол Петър(Симон) (Овен) е дейността на емоционалния,
но фундаментален посветен. Той се врича, обещава, вади нож, реже уши
и т.н., но не може да укроти стреса в себе си от провала на делото – ареста на Иисус.

 

(Тогава те видели Иисуса да отива към тях по вълните. Изплашени, те мислели, че това е привидение. Но Господ им казал: „Не бойте се, Аз съм!“ Тогава Петър, ободрен от гласа на Спасителя, извикал: „Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата!“ – „Дойди“ – казал му Иисус. И Петър излязъл от кораба и тръгнал по водата към Иисуса. Но като видял силното вълнение, той се изплашил, започнал да потъва и в страх извикал: „Господи, избави ме!“ Иисус прострял ръка, хванал го и казал: „Маловерецо, защо се усъмни?“ И когато влезли в лодката, бурята веднага утихнала.)

Друг път Спасителят попитал учениците Си за кого Го мислят човеците. Те отговорили: „Едни за Йоана Кръстителя, други за Илия, а трети за Йеремия или за някой от пророците“. „А вие за кого Ме мислите?“ – запитал ги Господ. Симон Петър отговорил: „Ти си Христос, Синът на живия Бог!“ Тогава Спасителят му казал: „Блажен си ти, Симоне, син Йонин, защото не плът и кръв ти откри това, а Моят Отец, Който е на небесата! И Аз ти казвам: ти си Петър, и на тоя камък ще съградя Църквата Си, и портите адови няма да й надделеят! И ще ти дам ключовете на Царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата, и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата“ (Мат. 16:15 – 19).

И като се поотдалечил малко, паднал по лице и се молил със сълзи. Като се върнал след молитвата при учениците Си, намерил ги да спят и казал на Петър: „Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да постоиш буден? Бъдете будни и се молете, за да не изпаднете в изкушение: духът е бодър, а плътта – немощна“ (Марк 14:37-38). Тия думи трябвало да вразумят Петър, който така самонадеяно изявил готовност да умре за Христа.)

И тогава, обезверен и подведен от низшия ум, той се отрича от
Господа. Петелът, съвестта у нас, пропява, за да ни напомни трудността на
обръщението. А душата заплаква, покрусена от смъртта на собственото ни
его. Трите пропявания на петела са трите предупреждения от съзвездията
Касиопея, Кит и Персей. Наградата обаче не закъснява, защото него, само
него и единствено него Христос ръкополага три пъти за пастир на стадото
Му (Йоан, 21:15-17). Петър освети себе си чрез подвига на страданието и
премина твърдо на Пътя на Светостта. Като Херакъл и той смири овнешката
си гордост и положи себе си за Камък на Църквата на Бога.

Следва част 2: Анализ на знака Овен

Двата рога, съединени в основата си – двусъщностен, но единен в
проявата си. Аз-ът и Душата са в единство.
Началото на Началата.
Духът решава да слезе в света на материята, за да отработи собствената
си еволюция.

Духът идва направо от сърцето на своя Небесен Отец и затова е
изпълнен с неговата енергия и хармония. Той е Дух, въплътен в Тяло.
Станал е Душа.
Овенът е началото на движението на душата по пътя на Колелото на
живота. През различните епохи на еволюцията на духовете-души този път
е бил под въздействието на различен брой съзвездия. В сегашната Пета
коренна раса Овенът е главен енергизатор на Душите. Затова скитът Рама
ще го постави начело на своята тайна наука за Пътя на небесните души. И
защото Небето е поставило Овена в началото на пробуждането на материята
за живот, а Везните – в центъра на хармонията. Така Енергията на Духа в
нас (Овен) и хармонията между божественото и човешкото в нас (Везни)
ще дават сакралния прелом на пробуждането на душата ни, докато стане тя
отново богоподобна, но вече обучена в битието чрез опита. Символиката й
е илюстрирана чрез пътя на великия скит, наречен РАМА. Синът на Огъня
на Небето. Пророкът и пратеникът на Дева Нахуша (Слънчева дева), който
слиза в образ на Старец, за да възвести новата епоха.
Името на този високо посветен скит – Рама, означава Огън.

Епохата на Овена – творящият закрилник, плодоносният оплодител (но
не похотлив като Бика) а бранник до смърт на стадото. Баща. Водач. Воин
– закрилник.

На Амон-Ра (Слънцето) живеят светлите души на Йерархията на Девите,
ръководещи еволюцията на човечеството. Тяхната еволюция е завършила
преди милиони години – в епохата на Първото Слънце.

В чисто езотеричен аспект Овенът е преносител на енергия, стремяща да
се интегрира в материята и да придобие еволюция на личното си Умствено
тяло. Но той е в началото на Пътя, затова често вместо разум прилага
упоритост дори в безсмислени планове. Тогава удря с чело, докато пробие
стената или падне в несвяст, покосен от мощта на собствената си енергия.
Хилядолетия човечеството е вървяло по този път. Сега, в тази коренна раса,
подреждането на зодиакалното колело бележи цикъла на Пробуждането.
Затова Овенът отново застава начело на човешката еволюция, но този път
в духовен план.

 

Казаното до тук определя душата Овен като душа на големи, яростни
колебания и прекомерни усилия, съпътствани от неудачи, които в последна
сметка водят до успех. Силно менталният овен винаги намира своя личен
път за решаване на проблемите, но това често му струва твърде много. Като
знак на Огъня той е във връзка със Слънчевия огън, но всъщност е знак

на воинската същност на енергията. Затова негов Управител е планетата
Марс – воинът на планетната ни система.

Когато душата Овен се преобърне и
целенасочено започне да търси път към духовна изява, тя попада веднага
под ръководството на Слънцето, затова определено бихме могли да кажем,
че неин управител е вече не Марс, а Слънцето.

Душата Овен е душа – воин. Тя е слязла в материята, за да воюва за
собствената си еволюция и да отвоюва правото си на божествен син.
Само невеж ум може да нарече този духовен стремеж на борбената душа
грехопадение и грях. Човек, роден под този знак, има сложния път на
битка със самия себе си, за да отвоюва правото на личен път за душата
си. Тази битка не може да мине без сътрудничеството на Небето. В нея
участвуват енергиите и Йерархиите на всички съзвездия на небето, които
имат отношение към творчеството на Слънцето.

Трите съзвездия, които подкрепят дейността на душата Овен са
Касиопея, Кит и Персей.

Овенът е борба на душата със своите лични:
• егоизъм, произтичащ от съзнанието за присъствието на бога в
нас. Това поражда жажда за битки и победи. Неутолимо влечение към
себеутвърждаване чрез преодоляване на всички препятствия. Той удря с
глава, докато падне в несвяст.
• груб характер, когато иска да се наложи и да отхвърли чужди
възражения. Директност и прямота, стигащи до грубост, с която наранява
другите, подчинени на личното си убеждение за правота. От пристрастие
може да не види, че позицията на другия е неговият шанс в живота.
• упорит до лудост характер. Победа на всяка цена, но често цената
се оказва проваленият им живот. Личен или какъвто и да е друг – провалът
е необратим, а съдбата започва да повтаря ситуацията до припадък. Докато
овенът прозре, че това е шанс за него, а не за другия, че сам е станал
противник на себе си.
• жестокост – могат да убият любовта в себе си и у другите заради
воинската си чест, която по-късно разбират, че е празна химера. Много
често нараняват човека, когото обичат, заради външни причини и чужди
правила.
Тези четири лични характеристики на зодия Овен дават крайните
прояви на душата и битката с личната й мощ във формата. За тях можем да
обобщим: Какъвто е характерът ви, такава е съдбата ви!
Което означава, че асцендентният знак е от изключително значение за
душата, родена под знака Овен.
Нека си припомним, че Овенът е двойствен знак. Неговите два рога
дават информация за двуполярността на началната проява на Душата в
материята. Тази двойственост често става раздвоеност и несигурност в
постъпките.
Още със слизането си в материята душата носи своята полярност,
която обаче е здраво споена с корена на небесната й същност. Двата рога на
знака символизират именно тази двойственост. Равни, с еднакви извивки и
големина, те символизират Ума и Душата като хармонизирани божествени
еманации, потънали надолу в материята като две еднородни същества –

плът от плътта си (Адам и Ева, преди да изядат плода на познанието).

ПЪТЯТ на душата Овен изисква именно това дълбоко вътрешно
осъзнаване на интуитивния повик и на телесната възбуда. Първият ще ги
заведе дълбоко в духовния план, а втората ще удовлетворява физическите
емоции, докато душата един ден съзре, че шансовете на живота са пропуснати
безвъзвратно. А преживяното ще бъде трайното наследство – бъдещите
прераждания. То ще стане качество за ориентация в бъдещето. Нека не
забравяме, че Овен е само началото на пътя на духовната еволюция.

Ако душата се е преобърнала и пожелала духовната си еволюция, тогава
следват редица прераждания, в които трябва да се приключат кармичните
дългове. Изчистила Дългата си памет от кармични следствия, Душата (БА)
ще продължи да слиза в материята, за да подпомага своите изостанали
братя и сестри. Тогава душата Овен е Баща (БаБа) – енергизатор на другите
души. Тя идва в живота да ги “зарежда” с нужната енергия, за да могат да
отработят своята трудна съдба. Това е Овенът – жертвен курбан за другите.
Душата Овен има Път, завършващ личната си еволюция като Агне
на жертвеността. Това е велика душа. Най-често те са незабележими
в обществото, ако вече са преодолели напълно посочените по-горе
отрицателни прояви на техния характер. Това е душата Христос. И от тук
се определя пряката й връзка със знака Козирог, от където посветените
подпомагат чрез служението си човечеството и пратениците.
Пряко свързан с енергиите на Бога, Овенът има способността да зарежда
другите с нужната енергия, оптимизъм и амбиция. Сам непреставащ да се
труди, той намира време да отработи всичко нужно за хората, за които се
грижи. Без значение дали е мъж или жена. Съдбата на душата Овен е да
дава на другите това, от което те най-много се нуждаят.
Съдбата на душата Овен е да се сблъсква непрекъснато с представителите
на тъмната ложа, които желаят душите да не напуснат този свят, за да могат

да ги манипулират, докато са в материята.

Посочените две състояния на съдбовността носят непрекъснати падове и
възвисявания в психичното състояние на човека – Овен. Но на Кардиналния
кръст се намира земният знак Козирог, който чрез своята посветеност
подпомага Овена, а чрез символа на “жертвения козел” опрощава и подкрепя
душите. Неговата “земна” същност е мястото, където Овенът може да
положи глава за отмора и съпричастност. Огънят на пространството може
да се успокои само от еманациите на земята. Земята е единственото място,
където огънят може да легне, да се успокои и хармонизира.

Завитите рога символизират непробудената енергия в опашката
на човешкия гръбначен стълб. Това е обикновеният човек, предпочитащ да
живее спокойно в задоволяване на страстите си, вместо да влага енергия
и борбеност, за да се освободи от хватките на живота и да тръгне към
духовността.
Завивките на рогата се намират от двете страни на главата (слепоочните
фонтанели) и затварят напълно поляритета на космичните енергии,
подхранващи развитието на мозъчните ни центрове. Спяща, инертна

Душевната ориентация е по-скоро любопитство и
краткотраен интерес, отколкото насочено движение на душата. Цялата
енергия на Овена отива за задоволяване на житейските нужди.

Като
изключим знака Скорпион, всички други знаци имат по принцип
добра предразположеност към Овена, защото той винаги олицетворява
бащинството и закрилата.


Овен през Погледа на Таро

Карта Таро: „Слънцето“ – Управител на Овен при пробудената Душа Овен.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Web: Petya Bambova